Няма нищо по-апетитно за един професионален играч от плащането на аматьор, който прави лош блъф; и няма нищо по-разстройващо за един аматьор, от това да му платят.
Един аматьор смята, че на основните нива често ще прави лоши блъфове, мислейки си, че това е силен ход. Но доброто блъфиране е едно по-напредничаво умение, което изисква много дълбоко разбиране за играта.
Колкото по-силен е опонента ви, толкова по-напреднала трябва да става блъф методологията ви.
Когато има катастрофа на оживено кръстовище, няма недостиг на свидетели, с които да говори полицията. Забележително е, че дори ако инцидента се е случил току-що, всеки очевидец ще има различна версия за случилото се.
Въпреки, че всеки свидетел е видял абсолютно едно и също събитие, всеки от тях го е видял (или запомнил) по различен начин. Това обикновено се нарича „Спомена на очевидеца“ в съдебната психология. Нашата интерпретация за конкретната ситуация произтича от спомените ни за случващите се събития.
„Паметта се състои от три етапа: (1) съхранение, (2) задържане и (3) спомен. Факторите за съхранение могат да попречат на точността на паметта, когато се окаже, че не можем да си спомним информация от паметта ни, защото никога не е била съхранена там.
Например, можете ли да си спомните от коя страна на пенито стои Линкълн и къде се намира буквата, идентифицираща локацията на монетния двор?“
Това означава, че всеки човек, който свидетелства за една ръка, ще има своя собствена идея за това какво се е случило в конкретната ръка, и ръцете довели до това. Играчите в ръката, всеки от които има различна информация (т.к. и двамата знаят само своите две скрити карти), ще имат различен поглед върху ситуацията.
Първият пример е стандартен, често срещан пример за аматьор, който прави лош блъф.
Настройка на масата: Аматьорът е в ранна позиция, с размер на стака малко под средният от $175. Професионалният играч е на BU, с малко над средният стак от $325. И двамата играчи са стояли на една и съща маса няколко часа, без значима история между тях.
Преди флопа: Аматьора рейзва, а опонента му плаща. Остават в хедс-ъп игра на флопа.
Флоп: 6h 9d Jd
Аматьора чеква. Професионалният играч чеква.
Търн: 6h 9d Jd 2s
Аматьора чеква. Професионалният играч чеква.
Ривър: 6h 9d Jd 2s Jc
Аматьора залага. Професионалният играч плаща.
Аматьора показва Ah Kh
Професионалният играч показва 6c 7c
Професионалният играч прибира пота с два чифта – шестици и валета.
В този случай аматьора обикновено е шокиран, чудейки се как професионалният играч може да плаща без нищо по-добро от най-ниският чифт. Аматьора вижда нещата по този начин: рейзнал е преди флопа и така оставя впечатлението, че е със силна ръка.
Професионалният играч не е заложил на нито една улица; ясно е, че той не е бил с висок покет чифт. И тъй като само аматьора показа, че е със силна ръка, той има чувството, че няма начин професионалният играч да може да плати, когато топ картата направи чифт на борда.
Професионалният играч не побеждава нищо друго освен блъф, а аматьора показва сила преди флопа и играе със стегнат имидж на масата, той има чувството, че шансовете да блъфира изглеждат твърде малки до никакви за професионалният играч.
Професионалният играч вижда играта по много по-различен начин. Благодарение на стегнатият му имидж, професионалният играч незабавно решава, че аматьора е със силна ръка, когато рейзва, правейки лесно хлабавото плащане с кънектори от една боя. Флопа дава на професионалиста нисък чифт, без наистина силни дролове.
Когато аматьора чекне на флопа, професионалният играч знае, че той е с една от две ръце: аматьора е флопнал сет валета и иска да чек-рейзне, или по-вероятно аматьора е с АК или AQ и е решил да не прави продължаващ залог.
Ако аматьора има АА, КК, QQ или AJ, той почти сигурно ще заложи с флъш дрол на флопа.
Професионалиста сега е, или доста изоставащ, или доста пред играч с шест аута. Професионалният играч също може да блъфира с флъш, ако друга спатия удари борда. Ако аматьора е изплашен от дрол, той вероятно ще е само с четири аута, делящи го от победата в момента.
Търна не води до значителни промени на ситуацията, когато аматьора чеква, професионалиста е убеден на 90%, че аматьора е с АК или AQ. Той е готов да чекне, въпреки преднината си и своето equity, вместо да рискува да бъде чек-рейзнат.
Чекването тук, също кара аматьора да направи донк блъф на ривъра, мислейки, че професионалиста ще фолдне след като покаже сила.
Ривъра е с абсолютно неутрална карта, доколкото това има значение за професионалният играч. Ако не беше сигурен, че аматьора няма вале на флопа, сега той е напълно уверен в това. Аматьора прави донк блъф, както си мислеше професионалиста и последният плати веднага, за да спечели ръката.
В очите на аматьора, това бе един силен блъф, т.к. вярва че нито един играч, който няма вале, не би платил. Аматьора има силен прочит върху ръката на професионалиста, но не спря, за да обмисли информацията, която му дава той.
Аматьорите винаги са шокирани, от това че професионалният играч може да плати тук, без нищо повече от топ чифт, докато не погледне нещата от страна на професионалиста, за който никога не е имало причина, за да фолдне.
Вторият пример, възниква един час след последната ръка и е обратният на първия пример. Тук аматьорът прави това, което смята за „hero call”.
Настройка на масата: Професионалиста е в ранна позиция, с голям размер на стака от $770. Аматьора е на BU, с малко над средният стак от $325.
Преди флопа: Професионалният играч лимпва. Аматьора рейзва. Професионалиста плаща. Играят хедс-ъп на флопа.
Флоп: 2s Qs 7c
Професионалиста чеква. Аматьора залага. Професионалиста плаща.
Търн: 2s Qs 7c 3d
Професионалиста чеква. Аматьора залага. Професионалиста плаща.
Ривър: 2s Qs 7c 3d Ad
Професионалиста залага половината пот. Аматьора плаща.
Аматьора показва Kh Qd
Професионалиста показва As Js
Професионалиста печели пота с чифт аса.
В този пример аматьора има правилен прочит над професионалиста; той знае, че професионалният играч е с флъш дрол в ръката и продължава да залага правилно на топ чифта му.
Когато флъша е пропуснат на ривъра, той смята, че професионалиста прави слаб блъф, с един пропуснат дрол и плаща с чифт дами.
Аматьора пропуска да обмисли нещата с една крачка напред. Знаейки, че професионалиста е с флъш дрол, най-вероятно това ще е нът флъш дрол. Когато пада асото на ривъра, професионалиста пропуска флъш дрола си, но сега е с най-добрият чифт.
Единствената ръка, от която се опасява професионалиста е AQ и топ два чифта. Това е един малък залог за стойност, който сработва добре.
Преди да започнете да блъфирате опонентите си, бихте искали да вземете предвид всички възможни фактори и да ги обмислите. Успешното блъфиране изисква от играча да подготви блъфа от по-ранна улица. Ако опонента ви не може да ви постави в реалистична ръка, която го побеждава, вашият блъф ще се провали.
Ако играете на първите четири улици, все едно държите слаба ръка, само за да покажете внезапна неоправдана сила на ривъра, има шансове да ви платят. По-често тези блъфове работят, когато играчът всъщност залага за стойност с най-добрата ръка, само мислейки си, че блъфира.
Преди да предприемете даден ход в пота, имайте предвид картинката, която сте изградили за себе си у другите играчи, както и картинката, която вие имате за тях. Само ако и двете от тях са в съответствие, вашият блъф ще има висок шанс за успех.
Най-добрият начин да работите върху, което и да е покер умение, като това кога да блъфирате, е като видите колкото се може повече ръце. Благодарение на онлайн покер залите, виждането на хиляди ръце за един уикенд вече не е трудна задача.
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
