1987 г. бележи неофициалната смяна на караула на Световните покер серии (WSOP). 152 играчи се записват, като сред тях вече не преобладават Тексаските пътуващи комарджии (макар и Ти Джей Клотие да печели предварителното $1,000 Omaha събитие) и нови покер звезди от цялата страна започват да се появяват. Водещи сред тази група от играчи са процъфтяващите лица от Mayfair Club в Ню Йорк. Трима играчи от Топ 11 на Основното събитие през тази година (Джей Хеймовиц се класира на 11-то място) са именно от този клуб и двама от тях стигат до финалната маса. Това са Дан Харингтън и Хауърд Ледерер, като и двамата го правят от първия си опит. Освен тях, местата си на финалната маса заемат Джак Келър, Мики Епълман, Елдън Елиас, Джеймс Спейн, Боб Чафоне, Франк Хендерсън и Джони Чан, който е чип лидер в началото на играта с 461 000 стак.
Въпреки че Чан е живял в Тексас, той е всичко друго, но не и класически Тексаски пътуващ комарджия. Чан е китайски емигрант, който плаща за своите покер уроци в Golden Nugget и други казина на Лас Вегас. В началото той плаща таксата на начинаещия играч, но в крайна сметка се превръща в играч от световна класа. Първият му успех на Световните покер серии идва през 1985 г., когато печели турнира $1,000 limit hold’em. Но ’87 е годината, когато впоследствие определяният като един от най-добрите играчи в историята на покера започва да изгражда своята покер легенда.
Финалната деветка бързо е сведена до финална шестица (Келър – девети, Епълман – осми, Елиас – седми) и тогава камерите на ESPN заемат местата си и започват да отразяват събитието. Те са първата телевизионна мрежа, която заснема WSOP, но се съгласяват да снимат единствено играта на последната шестица, за да запазят разходите си ниски (все пак това е същия брой останали играчи, при които започваха да се снимат финалните маси на Световния покер тур (WPT) допреди само няколко години).
Харингтън е първият, който излита под наблюдението на камерите. Това се случва доста нещастно, тъй като той доминира с А-Q срещу А-6 на Спейн, но 6 се появява на флопа и след това още една 6-ца идва на ривъра, за да узакони отпадането на Харингтън. Ледерер не се забавя много и го последва по пътя към Ню Йорк. Той влиза ол-ин с А-6 срещу Чафоне, който държи покет деветки. 9 се появява на флопа, което изпраща ръката и пота при Чафоне, и така вторият член на Mayfair Club е елиминиран по подобен начин.
Джони Чан започва да се разиграва и отстранява Спейн на четвърто място с флъш до асо, докато опонентът му има флъш до поп. Чафоне отпада на трето място, когато залага 200 000 на J-7-6 флоп и е рейзнат от Чан. Чафоне решава да влезе ол-ин и Чан му плаща, като по този начин потът набъбва до 1,1 млн. чипа. Чафоне държи 7♠ 5♠, а противникът му има А♦ J♦. Чан е напред, но 5 идва на търна, давайки на Чафоне преднина с два чифта. Но ривърът е асо помагайки на Чан да направи по-силни два чифта и да спечели пота. Чафоне е елиминиран и неудържимият Чан влиза в хедс-ъп мач за титлата. „Беше ясно, че който и да спечели този пот, щеше да се превърне в огромен фаворит за световната титла“, смята Ерик Драхе.
Чан има 1,2 млн. стак в началото на хедс-ъп мача, докато Хендерсън държи само 300 000. Драхе се оказва прав само няколко минути по-късно. Чан рейзва 60 000 префлоп и Хендерсън влиза ол-ин за 240 000. Чан му плаща и обръща А♠ 9♣. Хендерсън държи покет четворки. Бордът е раздаден K♦ 8♥ 5♣ 10♣ 9♥. Чан е първият чужденец-шампион на Основното събитие на WSOP, което го прави един истински „световен“ шампион.
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
