След префлоп рейз много играчи приемат, че следващата стъпка е почти задължителен продължаващ залог на флопа.
Това е една от най-честите грешки
Продължаващият залог (continuation bet или c-bet) има смисъл само когато структурата на борда и двата диапазона го подкрепят. На някои флопове началният рейзър има ясно предимство. На други големият блинд държи повече от най-силните комбинации и агресията трябва да бъде намалена.
Точно затова добрата покер стратегия на флопа започва не с въпроса „Рейзнах ли преди флопа?“, а с „Кой диапазон се свързва по-добре с тези три карти?“
Двата основни фактора са предимството на диапазона (range advantage) и предимството в най-силните комбинации (nut advantage)
Предимството на диапазона означава, че като цяло вашите възможни ръце имат повече математическа стойност от тези на противника.
Типичен пример е рейз от бутона, платен от големия блинд, при флоп K♠ 7♣ 3♦.
Играчът на бутона можве да има AA, силни Kx комбинации и най-високия сет. Големият блинд от своя страна защитава с повече малки чифтове и свързани карти.
На такъв борд продължаващият залог е естествен, защото префлоп агресорът запазва по-силен общ диапазон.
При 8♦ 7♦ 6♦ картината вече е друга.
Големият блинд може да държи повече стрейтове, флъшове и други много силни комбинации. Началният рейзър може все още да има добри овърпеъри, но това не е достатъчно, когато най-силната част на борда по-често принадлежи на противника.
Тук честотата на залозите трябва да падне.
Ниски бордове като 6♥ 5♦ 4♣ са добър пример за ситуация, в която големият блинд има естествено предимство в част от силните ръце
В разглеждания пример играч от ниска средна позиция отваря с 40 големи блинда, а големият блинд плаща.
След флоп 6♥ 5♦ 4♣ големият блинд check-ва.
Солвърът избира check назад с около 53% от диапазона и голям продължаващ залог от 67% от пота в останалите приблизително 47%.
Това не означава, че трябва просто да разделите ръцете си наполовина. По-важно е да разберете какъв тип комбинации предпочитат двете линии.
За залог са подходящи:
За check назад по-често остават силни аса и високи карти, които не печелят достатъчно от залога, но могат да запазят стойност на следващите улици.
Към тях трябва да се добавят и някои по-силни комбинации.
Причината е проста: ако check-вате само ръце, които са пропуснали борда, противникът може много лесно да атакува търна.
Диапазонът за check не трябва да изглежда като списък от отказани ръце
Заедно с A-K, K-Q и други високи карти трябва да присъстват и комбинации, които могат спокойно да продължат срещу агресия на търна.
На борд като 6-5-4 това могат да бъдат част от 7x ръцете, 9-8 от една боя, понякога два чифта или сет, както и премиум овърпеъри като AA и KK.
Това прави стратегията по-трудна за експлоатиране.
Когато противникът види check назад, той вече не може автоматично да приема, че диапазонът ви е слаб и да атакува почти всяка следваща карта
Именно това е смисълът на добрия check-back диапазон – да запази достатъчно сила за търна и ривъра, вместо цялата стойност да бъде поставена във флоп залога.
Тук идва най-практичната част.
В солвърния модел големият блинд трябва сам да води на флоп 6-5-4 с висока честота, защото бордът му дава много два чифта, сетове, стрейтове и силни проекти.
Когато той check-не, част от тези силни комбинации вече теоретично липсват от диапазона му.
В реалните игри обаче много противници почти никога не използват водещ залог (donk bet) от големия блинд
Ако конкретният играч не води дори на бордове, които са много добри за неговия диапазон, след check той все още може да държи всички силни ръце, които солвърът би заложил.
Тогава продължаващият залог трябва да бъде по-рядък.
Срещу такъв противник бих чеквала назад значително повече на ниски и свързани бордове.
Ако играачът все пак води често, тогава има значение как го прави.
При агресивен съперник водещият диапазон може да съдържа прекалено много блъфове. Това позволява по-спокойно изиграване на силните ръце и повече действия срещу залога му.
При пасивен противник внезапната агресия обикновено заслужава повече уважение, защото диапазонът му по-често е концентриран около реална стойност
Според мен най-важната промяна е да спрете да приемате продължаващия залог като естествено продължение на всеки префлоп рейз
На висок и сух борд като K-7-3 диапазонът на началния агресор често има достатъчно предимство, за да заложи широко
На нисък и свързан борд като 6-5-4 решението вече трябва да бъде много по-внимателно.
Преди да направя c-bet, бих проверила три неща:
кой диапазон има повече обща стойност;
кой има повече от най-силните комбинации
и дали конкретният противник играе тези бордове така, както предполага теорията.
Ако отговорите сочат към големия блинд, check назад не е слабост. Това е начин да запазите по-силен диапазон за следващите улици и да избегнете ненужен залог в ситуация, която не ви принадлежи.
Добрата покер стратегия на флопа не е постоянна агресия. Тя е правилният баланс между натиск и контрол
