Покер стратегия с Джонатан Литъл: Плащане с маргинална ръка на ривъра

май 18th, 2016 | by admin
Покер стратегия с Джонатан Литъл: Плащане с маргинална ръка на ривъра
Стратегии
0

Наскоро пътувах до Калифорния за драфта на Глобалната покер лига (GPL) (ще бъда част от отбора на Мънимейкър!) и за събитието от Световния покер тур (WPT) Los Angeles Poker Classic с $10,000 бай-ин.

Нещата вървяха добре за мен в началото на ден 1. Имах 50 000 чипа пред себе си при 30 000 начален стак, повечето от откраднати потове, които не принадлежаха на мен. Моята маса беше пълна с предимно агресивни играчи. Единствено един играч (много качествен играч, бивш шампион на Световния покер тур) изглеждаше като изключително агресивен играч. Той беше на две позиции от лявата ми страна, което означаваше, че трябва да играя малко по-тайт от обикновено, защото очаквах да започне да прилага значителен натиск срещу мен в някакъв момент от развитието на играта. Когато очаквате някой да прилага натиск, трябва или да играете по-силно ръцете си, или да бъдете готови за още повече натиск. Моя основна стратегия е да не пробвам големи блъфове в началото на турнири.

 

Получих 8Club Suit 8Spade Suit от първа позиция при 150-300 блайндове и 25 анте и рейзнах до 800. Прекалено агресивният бивш шампион от Световния покер тур, който също имаше 50 000 чипа, плати от трета позиция. Хайджакът, бутонът, малкият блайнд и големият блайнд също платиха. Предположих, че повечето играчи щяха да рирейзнат с най-добрите си ръце, така че реших, че имат един широк обхват, в който обаче не се включват нът ръцете.

 

На флопа се появиха 9Club Suit 9Heart Suit 7Heart Suit. Блайндовете пасуваха преди мен и аз също реших да пасувам. Мислех си, че ако заложа и някой ми плати, ще бъда изправен срещу обхват от прилично силни направени ръце и дроуове. Тъй като не съм в добра позиция срещу всеки разумен обхват за плащане, пасуването изглеждаше като опция с много достойнства. Ако бях избрал да пасувам и след това някой беше заложил и някой друг платил или рейзнал, можех лесно да фолдна. Ако един играч заложи и всички останали фолднат преди да дойде моя ред, можеше да направя уверено плащане и да видя как ще се развият нещата на търна. Въпреки че беше напълно възможно кръгът на залагане на флопа да завърши с пасувания от всички играчи и след това можеше да ме победи някой, който щеше да се откаже при залог на флопа, мисля, че при тази ситуация, особено на пълна с агресивни играчи маса, пасуването си остава най-добрата опция. Всъщност, точно това и се случи – всички пасуваха и така дойде време за търна.

 

На него кацна 3Club Suit. Блайндовете отново пасуваха преди мен. Най-вероятно повечето играчи щяха да направят залог на флопа със сет или оувърчифт, което ме наведе на мисълта, че имам най-добрата ръка към момента. Реших да заложа 2 100 в 5 250 пот. Този размер на залога беше създаден специално така, че да изгони всички оувъркарти с добър шанс за развитие като A-J и K-Q, докато в същото време да накара ръце, които побеждавам, като например 8-7 и 5-5, да останат в играта. Разбира се, всички флъш дроуове щяха да останат без значение колко ще заложа. Шампионът от WPT от трета позиция плати и всички останали фолднаха. Знаех, че точно на този играч обхватът е много по-широк, отколкото само готови маргинални ръце. Мислех си, че е напълно възможно да има силни оувъркарти или гътшот стрейт дроу в обхвата си, в допълнение към маргиналните направени ръце и силните дроуове.

 

Ривър картата бе 5Club Suit. Пасувах и WPT шампионът заложи 7 000 в 9 450 пот. Това представя една интересна ситуация, която не се появява много често в покера на живо. Въпреки че залогът на опонента ми ме постави в трудна ситуация, в покера на живо можеш да „прочетеш“ противника си на базата на размера на залога и поведението, което да отведе твоето решение в едната или другата посока. Според мен, другият играч правилно ме е поставил на маргинална ръка или на Асо-Висока и си мислех, че е много вероятно да се опитва да открадне пота с блъф. 7 000 залог е твърде голям, за да очаква да платя с такава ръка. За мен, той или имаше много силна ръка като флъш или сет, или нищо. Тъй като обхватът на блъфове бе доста широк, реших да платя. Противникът ми бързо скри ръката си и аз спечелих пота.

 

Докато това плащане може да бъде донякъде стандартно, важно е да осъзнаете, че когато придобиете допълнителна информация за вашия съперник, базиран на вашия прочит върху тях, трябва да излезете малко от правата линия и да координирате решенията си спрямо нея. Ако вместо лууз, агресивен WPT шампион беше тайт, пасивен играч, който никога не променя играта си, почти сигурно щях да фолдна на ривъра. Ако не оценявате тенденциите при всеки конкретен играч и не коригирате съответно стратегията си, най-вероятно ще оставите парите на масата.

 

Джонатан Литъл е двукратен шампион от Световния покер тур с повече от $6 млн. печалби от турнири на живо в кариерата си.

Вашият коментар