5 грешки в блъфирането, които не знаехте, че правите

април 28th, 2016 | by admin
5 грешки в блъфирането, които не знаехте, че правите
Стратегии
0

Блъфирането е един от най-вълнуващите ходове в покера. Залагате чиповете си и може би турнирния си живот на карта без да имате абсолютно нищо в ръката си. Блъфирането може да донесе много различни по характер емоции – както може да ви спечели огромни дивиденти, така и може да ви остави да гледате от публиката.

 

Има много различни техники, които играчите използват при блъфирането, но много начинаещи правят огромни грешки, когато се опитват да блъфират. Днес ние ще разгледаме пет базови грешки в блъфа, които вероятно не знаехте, че правите.

 

Блъфирането на борд, който е извън вашия обхват

 

Освен ако не сте в началото на една игра, когато играчите все още нямат никакъв прочит над вашия стил, опонентите ви обикновено ще имат добра представа за това какъв е обхватът на ръце, с които обичате да играете. Поради тази причина, трябва да се уверите, че не блъфирате на бордове, които са очевидно извън обхвата на ръцете, с които обикновено играете.

 

Например, имаше един играч, с когото често играехме в домашни игри, който много обичаше да играе с малки карти. Ако на борда се появяваха ниски или високи карти на флопа, това бяха страхотни възможности за него да блъфира. Въпреки това, едни от най-неуспешните му блъфове се получаваха на бордове със средни карти, които бяха тотално извън неговия обхват. Неговите противници не му вярваха и му прибираха чиповете редовно, когато го засичаха да залага в ситуации, в които не се вижда какво може да е ударил с неговия обхват.

 

Прекалено спокойствие или прекалена нервност, когато блъфирате

 

Някои играчи имат проблем с контролирането на емоциите си по време на ръка. Приливът на адреналин от пускането на блъф може да накара един играч да се разтрепери, да получи нервни тикове или да започне да действа по-бързо, отколкото го прави обикновено. В същото време, при други играчи е много лесно да започнат да играят забележимо по-бавно и по-спокойно, когато блъфират. Искайки да останат спокойни и с нищо да не покажат блъфа си, те имат склонност към преувеличено спокойствие.

 

В началото на моята кариера имах точно този проблем. Приливът на адреналин при големите ръце ме удряше право в дясната ми ръка. Положението беше толкова лошо, че ми се налагаше да правя залозите си с лявата ръка, когато имам голяма ръка. Един мой приятел забеляза това и ми го посочи.

 

Той също така отбеляза, че когато блъфирам ставам много по-спокоен в сравнение с всеки друг момент в играта. Нямах нищо и той го знаеше въз основа на моето поведение.

 

Някои играчи не могат да контролират тялото си, когато то все още не е свикнало на този прилив на адреналин при блъфирането, но това е нещо, с което ще започнете да се справяте много по-добре с времето. Тялото ви просто ще свикне с блъфовете и те ще станат нещо обикновено за него – нещо, което няма да предизвиква специфични реакции на тялото.

 

Как може да се реши по-бързо този проблем? Сложен въпрос. В началото, аз направих най-очевидното нещо, за което можете да се сетите. Започнах да залагам винаги с лявата ръка.

 

Не блъфирате достатъчно често

 

Има едно старо покер клише, че ако печелите всеки път, когато блъфирате, значи не блъфирате достатъчно. Макар и да е вярно, че някои играчи могат да се представят успешно и да бъдат печеливши и без да блъфират толкова много, истината е, че играта се разви до точката, в която трябва да бъдеш в състояние да блъфираш във всеки удобен момент, за да бъдеш играч от световна класа.

 

Да не блъфирате толкова често на масите с ниски стакове не е никак лоша идея, дори може да се каже, че е препоръчително. Въпреки това, никога няма да станете по-добри, ако не започнете да включвате повече блъфове в играта си. Даже няма да бъда никак далеч от истината ако кажа, че от време на време е ползотворно блъфовете ви да бъдат хващани. Това ще ви помогне да объркате противниците си, когато действате по-същия начин и с някоя monster ръка. Блъфовете миксират играта ви и ви дават повече инструменти за кражба на пота.

 

Вашата история няма смисъл

 

Подобно на това да се опитвате да блъфирате на борд, който не се връзва с вашия обхват, трябва да сте сигурни, че историята, която искате да разкажете, е достоверна. Това е един наистина многослоен проблем.

 

Първо, трябва да обърнете внимание на историята, която се опитвате да продадете. Как сте изиграли ръката си преди флопа? Дали вашето действие на флопа има смисъл? Дали на флопа се е появило нещо, което удря вашия обхват?

 

Защо правите чек-рейз на търна? Има ли дроу, който сега се е завършил и който се опитвате да представите, че е завършен от вас? Дали търн картата е наистина плашеща карта, която може да е подобрила ръката ви?

 

Другият слой на този проблем е дали опонентът ви е достатъчно проницателен, за да разбере историята ви. Вие си мислите, че знаете какво той си мисли, но дали той наистина има реална представа какво се случва?

 

Неслучайно се казва, че не никога не трябва да блъфираш „calling station“, но въпросът не опира само до т.нар. calling station играчи. Някои играчи просто не са достатъчно опитни, за да разберат вашата игра, а други може просто да не са обърнали внимание на случилото се до този момент в ръката.

 

Ако вашата история не изглежда смислена в съзнанието на вашия опонент и той си мисли, че има шанс да спечели пота, то е много по-вероятно да плати.

 

Не разполагате с достатъчно пари, за да блъфирате

 

В турнирите, някои играчи се опитват да правят блъф със стак, който не е достатъчно голям, за да нарани наистина техните опоненти. Например, имате 10 големи блайнда и виждате флоп заедно с опонент, който държи 75 големи блайнда. Нямате достатъчно чипове в тази ситуация, за да направите блъф и да накарате противника си да се откаже.

 

Ако нямате достатъчно голям стак, много малко вероятно е блъфът да проработи.

Вашият коментар